Сияна
Винаги съм искала да работя в сферата на хотелиерството. Заминах за Виена. Временно работех в бар,за да спестя пари за обучението си. Проблемът беше, че нямах опит на длъжност "управител", а работодателите точно това искаха. А и спестените пари, все не стигаха. След няколко проведени консултации, успях да се запиша на курса за специалността. Справях се блестящо, все едно цял живот това съм правела това. В края на курса имаше изпит, който взех с най-високата оценка от групата ми. Няколко дни след това получих покана за интервю в един от най-престижните вериги хотели в Австрия. Бях много щастлива, когато разбрах, че получавам работата. Интересното се оказа, че точно моята преподавателка ме е припоръчала.
Александър
Бях в обикновено училище, но осъзнах, че искам да се занимавам с по-подробно с информатика. Оказа се, че проблемите с кандидатстването бяха доста. Учителите по предметите, по които трябваше да държа матура не си вършеха работата и реално не ни подготвяха за изпитите. Нямахме достатъчно средства да ходя редовно на някакви уроци или курсове.Изглеждаше невъзможно. Случйно майка ми попадна на този сайт. Трябва да си призная, че бях доста скептичен, но не се оказах прав. Няколко дни, след като започнах консултациите, започнах да виждам резултата. Пред майка се отвори възможност за по-високоплатена позиция, с която можеше спокойно да ходя на подготвителни курсове. Започнах да се справям по-добре и все по-добре с академичната работа, която ми се даваше. В дните на изпитите се падаха възможно най-лесните варианти. Успях да ги взема с отличен. И смело казвам, че кандидатстването ми премина напълно успешно.
Стоян
Работех в компания за маркетинг. Наистина си обичам работата и ми доставя удоволствие. Проблемът бяха колеги и работодатилят ми. Постоянно ми създаваха проблеми. Колегите не работеха качествено и трябваше да работя по техните части от проектите.Работата се увеличаваше и не можех да смогвам. Отделно от това шефът ми възлагаше задачи, които бяха напълно нови за мен (по това време бях току-що завършил университета) Когато молех за съвет или да ми се обясни нещо, бях увикван, че не разбирам. Когато не съм направил нещо, бях овикван, че не съм питал за съвет. И изпадах в тази патова ситуация всеки ден. Когато всеки ден тръгвах за работа, имах чувството, че нещо лошо ще се случи. Така и ставаше.Вече бях готов да напусна. В един от почивните ми дни потърсих в Google нещо за добро настроение. Първото беше в блога на сайта("10 стъпки да направите денят си по-щастлив"). Наистина ме вдъхновиха и реших да си запиша консултация. Наистина се отърсих от лошото настроение. След няколко дни вече не се ядосвах за всичко това. Реших да си дам шанс и да не напуснах. След 3-4 активации доста от колегите, които ми създаваха проблеми ми заминаха на специализация в Швейцария. А с останалите колеги си подобрихме отношенията. Окуражен от резултатите подадох оплакване срещу щефа на началниците. След като ме повикаха на среща, бях много нервен, но разбрах, че нямаше причина. Те най-накрая разбраха защо толкова често хора на моята позиция напускат. Уволниха стария и назначиха нов, с който се разбираме чудесно.
