ВОДАТА НЕ Е НЕЩО ОБИКНОВЕНО
Наскоро д-р Масару Емото оповести своето важно откритие, че водата е ЖИВО същество и може да комуникира с нас интелигентно, поемайки огромната сила на собствените ни мисли и думи. Благодарение на собствен метод той успява да заснеме замръзнала вода, която преди това е получила някакъв вид информация. По цял свят са известни прекрасните снимки на д-р Емото. На тях е видимо, че водата фиксира ЗВУК, СВЕТЛИНА, БУКВИ. Тя приема буквално информационнните вълни под най-различни форми и реагира на тях. И колкото информацията е по-позитивна, толкова по-красиви и добре оформени са шестоъгълните кристали. Напротив, когато информацията е отрицателна и звуците и картините разкриват грозното в света /грозата мисъл/, водата не оформя кристали или те са наранени и силно изкривени. Така стана известно, че ВОДАТА приема, записва и реагира на нашите мисли, думи и чувства, т.е тя има възможност да ни въздейства обратно според начина, по който сме я променили. Така ние сами въздействаме на себе си чрез силата на божествения Дух вложен в нас, чрез силата на Словото. А как ще го използваме за добро или за лошо зависи само от нас.
Тези негови разсъждения, за които се говори отдавна от много световни изследователи, се потвърдиха в множеството експерименти, които проведох лично. Тези експерименти ме поведоха в посока, която откри пред мен нови неподозираните възможности на така просто формулирания термин „памет на водата”. Оказа се, че пред очите ми е нещо, което лесно може да се приложи на място, което е отдавна очаквано от хората.
Светът страда от много неволи. Повечето от тях са резултат от разбиранията му за живота, умело натрапени от икономическите монополи. Следствие на това животът на повечето хора е подчинен на вечния страх от заболяване, както и на практическата невъзможност за трайно излекуване. Във всички случаи това е съпроводено с огромен разход на енергия – емоционална и физическа. И на много пари.
Не е нескромно вече да ви заявя, че решение в голяма част от случаите има. Има механизъм за избягване на тези недостатъци и то отново благодарение на паметта на водата, но вече по нов начин.
Това е методът на вербално променената вода, по законите на хомеопатията или както по-долу се нарича Методът на Вербалната хомеопатия™, /вода, на която е изговорено хомеопатичното вещество в съответното разреждане/.
МЕТОДЪТ използва всички посочени по–горе свойства на водата и приема всички открития на д-р Масару Емото, но при работата с водата се използва един друг принцип – принципът на ПОДОБИЕТО и принципът на ОТРИЦАНИЕТО, които са в основата на наука открита преди повече от 200 години – ХОМЕОПАТИЯТА.
ХОМЕОПАТИЯТА
Може да сте чували за хомеопатия, а може и да я употребявате, но рядко някой ви е казвал, че това е медицинска практика, която лекува с информация и че в повечето препарати няма дори и молекула от веществото, изписано на етикета.
Когато се каже хомеопатия по-голямата част от хората решават, че това е алтернативен метод в медицината, който е на базата на природни продукти и е нещо подобно но билкарството. За мнозина това си е направо билкарство. НИЩО ВЯРНО!
По просветените, ще кажат, че това е алтернативен медицински метод, който се базира на основата на подобието, а именно, че ако определена субстанция в някакви реални дози има токсичен ефект и предизвиква определена симптоматика, дадена в минимални дози лекува заболявания с подобни симптоми.
Колко е обаче минималната доза почти никой от лекуваните не знае? Защото, ако пациентът разбере и се замисли, това може да преобърне представата му за света и за много други сфери от живота. По същата причина, ако някой успее да обясни начина на действието на хомеопатията, той ще обясни живота, и то не по начина по който ни се представя от биологията, медицината и другите природни науки. Това е чудо, което все още никой не е успял да разкрие.
В хомеопатията разреждането е толкова силно /отрицателно/, че на практика при анализ на препаратите не може да бъде открит дори и атом от първоначалното вещество или казано по друг начин, то напълно липсва. Затова хомеопатията е информационен начин на лечение, а не веществен. Чрез различните честоти на трептене, които носи и препредава, тя променя вътрешните структури на организма, това което е невидимо и структуриращо и което се нарича по-различен начин в различните мистични учения; етерно тяло, астрално тяло, електро-магнитно тяло, невидим двойник и т.н. Разбира се, когато човек се лекува по един такъв начин, той трябва 100% да осъзнае своята духовна природа и да разбере, че именно непоколебима му вяра в Бог, разбирането за единството на света и затова, чу той е отговорен за своето здраве, са в основата на собственото му здраве. В този смисъл ще дойде и прозрението, че алчната, атеистична, себична и гневна мисъл и слово, постепенно, но неумолимо раждат живот, пълен със стрес, умора и отровна храна. И така вече много поколения.
А когато е под въздействие на ежедневно напрежение, постоянна умора, често преяждане и алкохолизъм, ускорено остаряване, обременена наследственост, травма или някакъв всеобщ инфекциозен фактор /бактерия, вирус, гъбички/, нашият организъм се уврежда първо на субатомно ниво, на нивото на информационните си структури. В последствие тази изкривена основа се предава на атомите, молекулите, на клетките и в последствие и на нашите органи и системи. Така, преизпълнени с всякакви отрови, които произвеждаме сами, заболяваме хронично. И бихме могли да се излекуваме по-ефикасно, ако променим информационната матрица, която ни структурира на вътрешно ниво. Или както е казал още създателят на хомеопатията д-р Самуел Ханеман в Органон на лечебното изкуство: „ Външните зловредни фактори, които вредят на здравия организъм и нарушават хармоничния ритъм на живота, могат да достигнат и засегнат духовния dinamis само по начин, който също е динамичен и духовен.Лекарят може да отстрани тези патологични нарушения /болести/ само като влияе върху нашата духовна жизнена сила с лекарства, които също така имат духовни, динамични /невидими/ въздействия, долавящи се от нашата нервна чувствителност навсякъде, където присъстват в организма”. Така болестите се повлияват на вътрешни нива.
В хомеопатията се използват изключително силни отрови. Много от тях не биха могли да се приложат реално в медицината; живак, арсен, цианкалий, иприт /нервно-паралетично бойно отровно вещество/, стрихнин, татул, отрови от змии и паяци и т.н.
Например, ако отровата от кобра от едно ухапване може да причини тежко увреждане на сърцето, характеризиращо се с пробождания, ирадииращи към рамото и лява ръка, опресия в гръдния кош и сърцебиене със слаб, повърхностен пулс, то в силно разредено състояние, където фактически от отровата няма вещество, тя предотвратява, облекчава и лекува такива състояния, включително и стенокардия и инфаркт на миокарда.
Вероятното обяснение е от принципа на неутрализирането на две еднакви по честоти вълни с обратни фази. Така едната вълна потушава другата и елиминира предпоставката за проблема. Не на последно място е вярно и твърдението, че духовната ни същност и мисли са били принизени до нивото на отровна змия и това закономерно е довело и до конкретното страдание, където сърцето става първата жертва.
Пак поради увреждане на духовните ни качества и нечистият начин на живот, много от органите на заболелите хора, се изпълват с отрови и започват да трептят близо до ниските честоти на трептение на патогенни микроорганизми. Техните тела стават благоприятна среда за бързото им размножение. При постепенното въздействие на сродните вълни на хомеопатичните препарати с трептенията на организма, нивото на трептения в самия човек започва да се променя и той, възвръщайки се към своя естествен ритъм, започва пречистващ път на лечение, с който преодолява нашествието на чужди патогенни микроорганизми.
Затова не може да се направи хомеопатично лекарство от ябълка или пък от портокал. Тяхната информационна структура не съответства на увреждания в човешкото тяло и реалните им дози не само, че не носят вреда, но и дават енергия на човека, внасяйки съвсем минимални дози отрови. /на практика всяка храна е отрова, но в различна степен/.
Резултатите от лечението с хомеопатични препарати показва, че човешкото тяло е главно вълново-информационна, словесна структура, която изгражда материалния носител. Затова много по-трайно е лекуването на увредените информационни честоти на клетките, отколкото външното химическо въздействие върху носителя от плът, който е единствено последствие, но не и причина за заболяванията ни. По тази причина и стандартните лечения не винаги са ефикасни. Увреждането на тялото на пациента е вълново-енергийно и дори и да потушим един пожар в организма, след време непроменената и увредена информация, особенно на духовно и емоционално ниво, ще изгради ново огнище на физическо поражение. В този смисъл работа с мисълта и словото, обърнати трайно към позитивната страна на живота и Бога носят най-дълбоките резултати. А хомеопатията се явява мощен медиатор между физическите и най-високите духовни нива.
Разбира се, науката няма обяснение на начина на действие на хомеопатията и тя се приема главно като емпирична наука, т.е като наука, доказана с експеримента и опита, без яснота за реалните и принципи и механизми на действие.
Има различни теории, затова как точно водата приема информацията на основното вещество и как въпреки постоянното разреждане молекулите и продължават да препредават на следващите молекули способността си да въздействат по един определен начин. Водата е единственото вещество, което променя своя магнитен момент под въздействие на просто пространствено въздействие на всяко друго вещество. Другите вещества правят същото при облъчвания с различна честота. Под въздействие на лъченията ядрата се ориентират по нови и точно определени начини, които могат да се наблюдават. Само при водата това изменение става при просто механично външно въздействие.
С една дума, когато поставим във водата дори 1 молекула от друго вещество около него веднага се оформя слой от водни молекули, които вече притежават променена ориентация. Тази ориентация е подобна по структурата си на въведеното вещество. Ако тази вода се разреди още и още, тази ориентация винаги остава в част от нейните молекули. Т.е молекулите, които са приели първоначалната структура препредават това си качество на следващите разтвори. Това важи и когато от първоначалното вещество не е останал дори и квант. Това в науката се нарича памет на водата. Тя помни и най-малките частици, до които се допира, като записва техните качества и структури.
Тези записи могат да бъдат унищожени само под въздействието на голямо налягане, процес на кипене, замразяване или облъчване с различни лъчения – елетромагнитно, радиационно и т.н. Това води до нова промяна в магнитния момент под въздействие вече на други по-агресивни фактори.
Всички теории обаче са все още в сферата на предположенията. Остава и прозрението на основателят на метода д-р Самуел Ханеман от 1790г.: „Аз махам веществото и оставям силата.” И колкото е по-разредено веществото, толкова по-голяма е силата.
